Like a child..

I still feel like a child

I still need you by my side

I still hear you late at night…

 Да, аз все още се чувствам като дете и все още имам нужда да си до мен… Все още те чувам как крачиш из съзнанието ми късно през нощта. Все още съм сама и ти знаеш, че е така, все още се нуждая от теб, както винаги. Все още мечтая да сме заедно въпреки всичко и все още искам да вярвам, че и това ще стане…някой ден…

                                                             *

Макар да си далеч, аз искам да вярвам, че си тук до мен. Макар да не го усещаш, аз искам да вярвам, че и ти имаш нужда от мен. Макар отдавна да не съм дете, искам да вярвам, че детски са мечтите ми.

                                                             *

Аз все още съм съвсем беззащитна пред теб и все пак не ме е страх, защото ти вярвам повече, отколкото можеш да си представиш. И сега стоя тук в тъмнината, опитвам се да заспя, за да дойдеш пак съвсем неусетно в съзнанието ми, да ме навестиш, както всяка нощ и да сме заедно отново, макар и само в сън. Да вдъхна аромата на кожата ти, да я погаля, да се сгуша… като малко уплашено дете. Да ме приспи допирът ти и да се унеса в мелодията на гласа ти, в приказките, историите, мечтите, които ми разказваш.

                                                             *

Може би дете съм в очите ти и дете наричаш ме, макар и на шега. Но може би ми харесва така, да съм дете – искрено, обичащо, надяващо се да бъде обичано; с очи, широко отворени и вярващи; с очи – затворени, спокойни, унесени. Може би дете съм наистина и имам нужда от закрила, от спокойствието, което само ти можеш да ми дадеш. Може би като дете имам нужда да вярвам, че не по-малко чисти са и думите ти, които ми шептиш тихо в малките часове на нощта. Може би наистина искам да се чувствам така, да забравя за миг, че нито аз съм дете, нито ти, че това е само миг, а в следващия може да те няма. Може и мен да ме няма. Нас да ни няма.