Лято 2011

И никой не разбра…

Отива ли лятото, идва есента.

Тръгвам на някъде…

Непознати улици ще извървя, себе си искам да разбера.

Беше Лято. Щуро. Различно. Запомнящо се. Поредното хубаво лято,  а принципно твърдя, че определено не ми е любимият сезон. Не защото не обичам слънцето, морето, пясъка и планината (при възможност), но не е като и то да си няма отрицателни фактори. Но нека не задълбавам в негативизма. Беше страхотно лято.

Моето лято. Поредното по-различно от на всеки друг. По моя си начин.

Нашето лято. Да бъдем заедно. Да те обичам и да си го премълчавам всеки път, в който напира на върха на езика ми, във въздуха с всяка моя въздишка, в тишината на съзерцаващите небето. Но по-важното е, че  намерих много и разнообразни начини да го изразя, с надеждата да забележиш поне половината, да разбереш поне един.

Неизказано лято, но почувствано.

Лято изпълнено с промени, с много интересни по свой начин моменти, моменти, които с цялото си същество копнея да не забравя, когато и да било, и естествено с проблеми, моменти на раздори, отчаяние, тихо разкаяние, които останаха там, където и се случиха – далеч, в миналото.

Лято изпълнено с много смях, с много разговори на какви ли не езици и с какви ли не хора. Тихи среднощни разговори с добри приятели, шумни интернационални дискусии по въпросите за всемирното пиянство, изпълнени с нежност, загриженост, голяма доза радост, известна доза болка и какво ли още не, думи, отправени към теб, не винаги постигнали своята цел, но все пак изречени. С викове, отекващи в празното пространтство, в душата ми или заглушавани от прибоя на вълните.

Лято с много и различна музика, в това число нови открития на музикалния небосвод, танци на плажа под съпровода на смесващи се ритми от съседните открити дискотеки и несравнимите емоции от Spirit of Burgas. Тук е може би моментът да вметна и великото лятно заспиване на плажа в Бургас, на пясъка, ако трябва да сме съвсем точни, на метри от бас сцената и великото измръзване след това J (посред август!).

Лято с много вълни, емоционални и реални, с нощно къпане и първи преплувани метри. С емоции, изпитвани за пръв път, не напълно разбрани, не само положителни, но предимно.

Лято, започнало и завършило с много срещи и много раздели, всички, от които предпочитам да запомня с пиенето на бира на плажа, бейлиса с шоколадов сладолед, планинските  разходки, разтворимите супи, безбройните изгледани комедии и анимации, шарените камъчета, кукличките от прежда, многото разрязани-поизрязани тениски, големия ми лилав плюшен делфин и тениската, купена за брат ми, с култовия надпис под нагъзения Барт Симпсън „Яжте ми гащите”.

Лято, през което свикнах и ми хареса, направо се влюбих във възможността да те прегръщам постоянно, когато си реша, да заспивам сгушена в теб, да се събуждам пак така или за разнообразие с целувки. Лято, което ще ми липсва най-вече заради това, почти толкова, колкото ми липсваш и ти. Та за всеки случай, тоест за през самотните нощи, си свих любимата ми твоя тениска и почти празното шишенце от парфюма ти. Не вярвам да забележиш разликата, а и ще ме разбереш, надявам се J

Лято.

Лято, започнало и завършило със залез над любимата ми неясно защо, макар и безумно мръсна сива София. Залязващо лято, изгряло преди няколко месеца и осветило ни по различен начин, със своя си гледна точка, с много емоции, с теб, с мен, с нас.

Наистина се постарах да заобичам лятото, но любимият ми сезон тепърва предстои J