Хартиени
лястовички правя, пускам ги да кръжат около мен. Неволно.
Из хартиените
ми мисли, плод на хартиени реалности.
Из хартиеното
ми съзнание, оцеляло след мастилено наводнение. Опустошено и отново пресушено.
Хартиени ли
бяха пеперудите в стомаха ми? Едва ли някога ще разбера.
Спомени на
хартия, хартиени размисли, записки по изкривени действителности.
Хартиени чувства,
порцеланови едва ли не. Натрошени. Разпилени.
Болка по
страници хартия – потоп от мастило.
Черни листа,
траур. В хартиената ми душа, намачкана.
Хартията – по-силна
от болката, от тъгата и самотата ми, от загубата, от истината дори.
Празна съм, макар и не съвсем. Като бял лист, изписан в миналото и изтрит в
последствие. Всичко по повърхността му е заличено, но това не променя нищо. Празен
е и същевременно неспособен да понесе натиска на графита. Мастилото се разлива,
но не оставя петна. Стича се по ръбовете като сълзи, напоени с толкова много
неизказани истини, с толкова много субективна история. Хартиени преживелици. Отживелици.
Мислите и спомените на отшелниците в моята глава.
Хартиеното ми Аз се сблъсква с реалността и отчаяно ме моли да бъде
публикувано, само още един- единствен път. Как бих могла да му откажа.
-
Спи сега, неспокойна. Ти никога няма да
бъдеш истина..
Изключителна идея. На написаното е придадена една магическа атмосфера, в която летят толкова земни мисли...
ОтговорИзтриване