петък, 13 май 2011 г.

Exit wounds..



Виждаш ли тези прободни тази? Виждаш ли как изтича през тях и последната капка от щастието ми? Не кръв, а безброй спомени губя. Съществува ли изобщо реанимация за такава рана? Не за прободено сърце, а за разбито щастие? Може ли нещо да ме спаси в момент като този..
Виждаш ли сега на какво си способен? Ще ми помогнеш ли да се изправя или ще умножиш белезите под кожата ми? Няма да са първите, няма да са последните, но и никога няма да бъдат изличени..
белези от изгубени дни,
хора,
чувства,
надежди…
Имаш ли такива или си още чист пред себе си?
Покажи ми!
Съблечи се! Захвърли маската и реалността.
Остани само по кожа и душа..
Искам да видя човек, който не носи миналото си, татуирано в съзнанието си, белезите от борбите с кълбото противоречия вътре в себе си, около себе си, за себе си. Има ли изобщо такъв?
Тези рани не заздравяват с времето, остават пресни, болезнени. Може би притъпяват, но няма да изчезнат, няма да ги забравя, няма да ги надживея.
Говориш, а не те чувам.
Суетиш се около мен, но не те виждам, усещам присъствието ти, но то вече не значи нищо за мен.
Казваш думи, знаеш ли изобщо значението им? Сякаш говориш на език чужд за самия теб?  На моя език.. на езика на едно отминало щастие.
На парченца съм, разпиляна.
Събери ме или ме остави.
Но моля те не казвай, че съжаляваш. Обеща да не ме лъжеш, макар истина да ти се струва, което изричаш сега.
Няма недокоснати.. няма ненаранени, няма. И ти не си оттях, затова ли ми го причини? Не можеше да понесеш щастието ми?
Трудно ми е да повярвам. Трудно ми е да мисля изобщо. Всичко е размазано пред очите ми, ръцете ми треперят, гласът ми, който не се чува – също. Колко още може едно сърце да изгуби.. 
Кой изобщо някога ще иска да бъде с мен?
Белязана,
разпръсната,
незавършена.
Можеш ли да ми помогнеш?
Ще си помогна сама и този път, опаковайки дрехите, снимките, книгите, употребените усмивки, себе си и живота си, или поне каквото е останало от мен и него.. Със съзнание, празно като бял лист, застинало в моментно недоумение, крехко, почти чупливо, съвършено неясно, не напълно адекватно и все пак мое.
Мой..
Бил ли си?

Мое..
Ли е било щастието ми? Или всичко пак е зависело от теб?

Знам ли..
А ще разбера ли?

Преди да е изтекло до последния трепет..


Няма коментари:

Публикуване на коментар