Душата ми като
празно кино.
Прашасалият салон
на живота ми.
История с
липсващи зрители.
По една празна
седалка за всеки, който си е тръгнал някога от мен.
Прозрачни снопове
слънчеви лъчи от някоя мимолетна надежда се промъкват по крайните редици.
Скоро ще дойдат
дежурните от Поддръжката на Разбити Същности да ме постегнат и приведат във вид
за следващата прожекция.
Мечтаех си тази
да е последна. За деня. За света.
Исках само тихо
да затворя врати и да останем с непоканеното минало насаме.
Но се изплъзва. Разтваря
се във въздуха.
Отново е днес. Отново
съм аз. Без теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар