понеделник, 8 април 2013 г.

Душата ми като празно кино



Душата ми като празно кино.
Прашасалият салон на живота ми.
История с липсващи зрители.
По една празна седалка за всеки, който си е тръгнал някога от мен.
Прозрачни снопове слънчеви лъчи от някоя мимолетна надежда се промъкват по крайните редици.
Скоро ще дойдат дежурните от Поддръжката на Разбити Същности да ме постегнат и приведат във вид за следващата прожекция.
Мечтаех си тази да е последна. За деня. За света.
Исках само тихо да затворя врати и да останем с непоканеното минало насаме.
Но се изплъзва. Разтваря се във въздуха.
Отново е днес. Отново съм аз. Без теб.

Няма коментари:

Публикуване на коментар