сряда, 13 юни 2012 г.

Среднощни размисли . . .




Представете си как в даден момент от живота си ви се налага да застанете лице в лице със самите себе си (или по-скоро с човека, в който съзнателно или не съвсем сте се превърнали) и да констатирате следното: …

                Не мразя. Но и сякаш не обичам истински, поне за момента.
     Не ми е безразлично, не съм изпаднала в поредната си апатична фаза.
     Надявам се.
     Вярвам.
     Важното е, че продължавам да дишам и живея въпреки всичко и всички, а не просто да пребивавам на тази земя, не просто да съществувам.
     Дори може би мечтая.
     Защото вече с абсолютна сигурност мога да заявя, че никога няма да се откажа от себе си. Независимо от каквото и да било.

… независимо колко обичани хора ме поставят в минало време. Това не ми пречи да продължа да ги обичам по възможно най-безкористен начин, нали така?
…  независимо колко обичани места напусна или вече не съществуват. Това не ми пречи да си ги спомням и да се връщам там мислено, нали?
…  and so on, and so on, and so on…

Представихте ли си го?
Е, аз съм точно там сега. И знаете ли какво? Всъщност е изненадващо успокоително, не точно радващо или с някаква негативна нотка, но определено носи доза от така нужния ми душевен мир.

Лека нощ!

Няма коментари:

Публикуване на коментар