петък, 3 май 2013 г.

Любов, чуваш ли ме още?



Здравей, Любов!
Помниш ли ме още?
Любов… тъй глуха за думите ми преди.
Чуваш ли ги още?
Шептят ли от многобройните страници на леглото до теб, когато е толкова късно, когато нощта е ужасно тъмна, когато сънят така и не идва.. Чуваш ли все още думите ми, любов?
Любов, тъй сляпа за радостта ми преди, колкото и за тъгата.
Когато закрачиш пак по почти безлюдната гара, спомняш ли си.. Когато пак там чакаш, виждаш ли ме; виждаш ли срещите и разделите ни; виждаш ли усмивките и сълзите ми; виждаш ли протегнатите ми за така жадувана прегръдка ръце и тъжните очи, проследяващи заминаващия влак, докъдето поглед стига.. Виждаш ли ме все още, любов?
Любов, тъй безчувствена за допира ми преди.
Когато се чувстваш така самотен, можеш да усетиш присъствието ми.. В моментите, когато вярваш, че би дал и живота си за близостта на дори едно човешко същество; когато имаш чувството, че една прегръдка дори би могла да те спаси; когато светът ти би се побрал в силата на две ръце.. Усещаш ли ме все още, любов?
Любов, къде си сега?
Защото аз съм тук. До теб съм, макара да не ме виждаш. Говоря ти, макар да не ме чуваш и те прегръщам по-силно от всякога, макар да не можеш да го почувстваш.
Тук съм  и имам толкова много да ти кажа.
Защо не вярваш в силата на думите ми, любов?
Защо те не стигат до теб?
Защо не са достатъчни, щом са единственото ми останало?
Любов, ти ще си отидеш и аз може би също, но думите ми ще останат. Аз още ще ги мисля, чувствам и вярвам. Само гласът им ще бъде отнет…
Любов, чуваш ли ме още?

Няма коментари:

Публикуване на коментар