Ти ще ме прегърнеш...

Ти ще ме прегърнеш и морски вълни в съзнанието ми ще се разбиват.

Неумолимо ще заличават всичко по пътя си, докато не останем само аз и ти. И постепенно морето в мен ще утихне, ще намери покой, за който не е и знаело, че може да съществува. Ще спре да се гневи и да потапя корабите на надеждите ми. Ще се усмири и постепенно ще се отдръпне. А аз ще спра да се давя и да моля за глътна въздух така неистово. Ще вдишам аромата ти и с протегнати към теб ръце ще изплувам от вълните на собственото си саморазрушение. Ще те търся с поглед и ти все ще си там, а бурята ще е преминала.

Ти ще ме прегърнеш и една последна вълна на спокойно щастие ще ме залее. Мога само да се надявам да се удавя в нея...