В мен залязваш ти.
И си отива миг, продължил стотици дни.
В мен залязваш ти.
И си отиват слънца, звезди, луни.
В мен залязваш ти.
И си отиваме и аз, и ти – всеки по своя път.
В мен залязваш ти и ми се иска да кажа, че по-красив
залез не съм и сънувала, но всеки залез носи поне мъничко тъга. И ти така.
И аз ще ти се насладя, както с трепет сядам край
притихналото море, за да се полюбувам на последните слънчеви лъчи.
И ще те изпратя с благодарност, че те е имало, както правя
със слънцето, защото в много дни именно ти беше моето слънчево сияние.
И не забравяй, че залезът винаги е обещание... за нов ден.
По-хубав, надявам се, а и тепърва предстои J
Няма коментари:
Публикуване на коментар