вторник, 10 януари 2012 г.

Хартиени размисли . . .




Хартиени лястовички правя, пускам ги да кръжат около мен. Неволно.
Из хартиените ми мисли, плод на хартиени реалности.
Из хартиеното ми съзнание, оцеляло след мастилено наводнение. Опустошено и отново пресушено.
Хартиени ли бяха пеперудите в стомаха ми? Едва ли някога ще разбера.
Спомени на хартия, хартиени размисли, записки по изкривени действителности.
Хартиени чувства, порцеланови едва ли не. Натрошени. Разпилени.
Болка по страници хартия – потоп от мастило.
Черни листа, траур. В хартиената ми душа, намачкана.
Хартията – по-силна от болката, от тъгата и самотата ми, от загубата, от истината дори.

Празна съм, макар и не съвсем. Като бял лист, изписан в миналото и изтрит в последствие. Всичко по повърхността му е заличено, но това не променя нищо. Празен е и същевременно неспособен да понесе натиска на графита. Мастилото се разлива, но не оставя петна. Стича се по ръбовете като сълзи, напоени с толкова много неизказани истини, с толкова много субективна история. Хартиени преживелици. Отживелици. Мислите и спомените на отшелниците в моята глава. 

Хартиеното ми Аз се сблъсква с реалността и отчаяно ме моли да бъде публикувано, само още един- единствен път. Как бих могла да му откажа.

-          Спи сега, неспокойна. Ти никога няма да бъдеш истина..

1 коментар:

  1. Изключителна идея. На написаното е придадена една магическа атмосфера, в която летят толкова земни мисли...

    ОтговорИзтриване