неделя, 12 декември 2010 г.

"Някои хора..", Недялко Йорданов


 

Аз те попитах за какво мислиш, а ти ми каза:

- Не зная. Вятърът отвява мислите ми като калинки.

Тогава аз вдигнах ръка, хванах една мисъл и я

затворих в шепата си като в кибритена кутийка.

Долепих ухо и чух гласа на затворената калинка:

- Не искам да си отиваш!

- Усмихни се. Какво, че ще си отида?

На далечен път заминават и жеравите, но ще се върнат.

Зад червените къщи изчезва Слънцето, но ще се върне.

И влаковете се завръщат, нали?

И хората.

Какво са разстоянията метър и километри?

Има очи, които виждат през високите планини.

Има мисли, които летят над безкрайните равнини.

Има хора, които никога не се разделят.





Усмихни се.
Има хора, които никога не се разделят.


Няма коментари:

Публикуване на коментар