вторник, 14 декември 2010 г.

Излишни въпроси






Говори ми, мога да те слушам цял живот. Говори ми и не спирай, аз попивам всяка твоя дума. Не ме питай дали разбирам и дали те слушам. Излишни въпроси.

Дръж ме така, няма по-хубаво място от твоите прегръдки. Мога да остана така завинаги. Прегърни ме още по-силно, не ме питай как съм и дали не ми е студено. Излишни въпроси.

Не си отивай, знам, че е късно, но остани. Не искам пак да съм сама в края на деня. Остани и не ме питай колко е часът и дали ще се прибирам. Излишни въпроси.

Играй си с косата ми, нищо че всъщност това правиш откакто седим тук. Продължавай, защото на мен никога няма да ми омръзне. Не ме питай има ли нещо и дали не съм тъжна. Излишни въпроси.

Не гаси тази цигара, дай ми да си дръпна и аз и запали следваща. Знам, че е лошо, но кое ли не е. Не ме питай дали се шегувам и дали няма да я хвърля. Излишни въпроси.

Не мърдай, знам, че ти е трудно, но искам да запомня този миг такъв, какъвто го направи ти за мен. Не ме питай какво имам в предвид и дали не е станало нещо. Излишни въпроси.

Затвори очи, красив си винаги, а така още повече. Толкова спокоен. Понякога ми се иска да бях като теб. Не ме питай плаче ли ми се и какво не е наред. Излишни въпроси.

Не ме пускай, няма да имам сили да се върна. Само тук и сега мога да бъда себе си напълно. Не ме питай дали умирам вътрешно и къде съм сбъркала. Излишни въпроси.

Спри времето, за да мога да ти се порадвам за последно преди бурята. Не искам да си тръгваме преди да е заваляло, макар че дъждът ще замъгли чертите ти. Не ме питай дали ме е страх и дали съм сигурна, че всичко ще отмине. Излишни въпроси.

Кажи ми пак, че съм красива, само на теб бих повярвала. Принципно не съм от хората, които се лъжат толкова лесно. Не ме питай какво мисля за себе си или за теб. Излишни въпроси.

Говори ми, прегърни ме пак, затвори очи и ми кажи това, което искам да чуя… всяка твоя дума.

Излишно е да ме питаш дали разбирам – винаги съм търсела смисъла.
Излишно е да ме питаш дали те слушам – никога не съм спирала.
Излишно е да ме питаш как съм – никога не съм била по-добре.
Излишно е да ме питаш дали не ми е студено - никога не съм била по-близо до теб.
Излишно е да ме питаш колко е часът – има ли значение, щом искам да останеш с мен.
Излишно е да ме питаш дали няма да се прибирам – има ли смисъл, щом ще трябва да те пусна.
Излишно е да ме питаш има ли нещо – има още толкова много, но те нямат значение сега.
Излишно е да ме питаш дали съм не съм тъжна – с теб съм единствено спокойна.
Излишно е да ме питаш дали се шегувам – бих могла, обожавам смеха ти.
Излишно е да ме питаш дали няма да хвърля цигарата – не, че не съм го правила, но днес забравих принципите си вкъщи.
Излишно е да ме питаш какво имам в предвид – толкова много неща, за които ти дори не подозираш, но като че ли е по-добре да си остане така.
Излишно е да ме питаш дали не е станало нещо – да, стана естествено. Ти се появи и си намери място в моя свят.
Излишно е да ме питаш плаче ли ми се – да, но не е нужно да разбираш колко ми е трудно.
Излишно е да ме питаш какво не е наред – знаеш, че не съм от хората, които се оплакват от тривиални неща като живота.
Излишно е да ме питаш дали умирам вътрешно – отдавна умрях, а ти ме върна към живота. Не ми го отнемай.
Излишно е да ме питаш къде съм сбъркала – грешка е дори, че пиша това, но не намерих друго решение.
Излишно е да ме питаш да ме е страх – трябва ли, когато ти си все още тук.
Излишно е да ме питаш дали съм сигурна, че всичко ще отмине – естествено, винаги отминава. Хубавите неща също.
Излишно е да ме питаш какво мисля за себе си – сега не говорим за мен. Познаваш ме.
Излишно е да ме питаш какво мисля за теб – всичко тук беше за теб. Нищо, че не го знаеш.

Говори ми, прегърни ме пак, затвори очи и ми кажи това, което искам да чуя… всяка твоя дума.

октомври 2009. година

Няма коментари:

Публикуване на коментар