четвъртък, 17 март 2011 г.

Можеш ли за мен . . . ?



Все се чудя способна ли съм, имам ли силата, а смелостта, а възможността? Мога ли?
А ти можеш ли?
Можеш ли да чувстваш, способен ли си на това?
Можеш ли всичко това, през което бих те накарала да минеш, ако бях способна да споделя...

- Можеш ли да бъдеш силен и за мен, когато не ми стига силата да бъда себе си дори?
- Мога, защото само ти си способна да бъдеш силна за всички други, но не и за себе си.
- Можеш ли да погледнеш в очите ми и да видиш мен, когато не съм способна да видя дори земята пред себе си?
- Мога, защото ти винаги ще си там. Независимо колко добре си се скрила, ще те намеря, ако за това ме молиш.
- Можеш ли да чуеш как крещя за помощ, когато наоколо звучи само самота? 
- Мога, защото твоя глас чувам и вътре в себе си как шепти.
- Можеш ли да дойдеш, когато не съм те повикала и да останеш до мен, когато имам безкрайна нужда, а не смея да го изрека на глас?
- Мога, защото аз винаги ще бъда до теб, както ти си била, без дори да съм молил за това.
- Можеш ли да преглътнеш сълзите ми от болка и горчивина, когато самата аз се давя в тях?
- Мога, защото само аз знам колко много те боли. Нали и аз плача със същите сълзи, а ти ги събираш в шепи и гасиш пожара от ненавист към всичко зло в душата ми.
- Можеш ли да ме обичаш, когато аз самата никога не съм била способна на това?
- Мога, защото само ти можеш да ме обичаш така, че да ме накараш да забравя, че някога съм бил съвсем сам.
- Можеш ли да продължиш да вярваш в мен, когато аз вече отдавна съм спряла?
- Мога, защото винаги съм вярвал в теб, повече отколкото в самия себе си.
- Можеш ли да ме изправиш пак на крака и да ме накараш да повярвам, когато вече съм се предала?
- Мога, защото само ти си способна да вярваш и да се надяваш с такава сила.
- Можеш ли да ме накараш да повярвам в теб, когато не мога да повярвам дори в себе си?
- Мога, казах ти, че мога. Повярвай ми.
- Можеш ли да замълчиш и да чуеш шепота на душата ми, когато аз отдавна съм спряла да се вслушвам в него, от страх да не остана безмълвна завинаги?
- Мога, защото само твоето мълчание би могло да бъде изпълнено с толкова много емоция, пред която дори аз мога да остана без думи. В душата си ти винаги си права, на това съм разчитал твърде дълго време.
- Можеш ли да видиш страховете ми, когато аз съм неспособна да затворя очи от страх, че и ти ще изчезнеш?
- Мога, защото не бива да те е страх от мен, не бива да те е страх от нищо, когато знаеш, че съм тук.
- Можеш ли да ми покажеш щастието тук и сега?
- Мога, само ми дай едно огледало, защото моето щастие си ти.
- Можеш ли да спреш за момент и да ме изчакаш, когато имам чувството, че съм изгубила собствения си път?
- Мога, но и не само това. Мога да намеря път, по който да вървим заедно, за да не се налага да си сама никога отново.
- Можеш ли да ми кажеш истината, дори когато не знам дали въобще искам да я чуя?
- Мога и ще го направя, защото ти никога не ми спести нищо, но и никога не ме нарани с това.
- Можеш ли да ми покажеш за какво си струва да се боря и от какво да се откажа, когато аз имам навика да се боря за всяка изгубена кауза?
- Мога, защото и ти знаеш, че си заслужава.
- Можеш ли да събереш и закърпиш полураздраното ми, натрошено сърце и да му вдъхнеш живот, когато не съм сигурна, че искам да продължа да живея изобщо?
- Мога и със сигурност ще го направя, защото в пъти повече ме боли от мисълта, че няма да те има, за да събереш моето.
- Можеш ли да се протегнеш и да ми свалиш звезда, когато имам нужда само от малко светлина?
- Мога, защото ти си светлината в моя ден, независимо колко звезди греят нощем.
- Можеш ли да спреш да мразиш себе си и всички останали, когато аз самата не мога да те науча на любов?
- Мога и вече го сторих, защото само ти си способна да обичаш всеки, независимо дали го заслужава и дори да знаеш, че ще те нарани.
- Можеш ли да протегнеш ръка и да хванеш моята, да ме прегърнеш и никога да не ме пуснеш?
- Мога и ще го направя, защото имам нужда да усещам допира ти, само той може да ме успокои.
- Можеш ли да докоснеш мечтите ми, когато знам колко далечни са те?
- Мога, защото искам да видя щастието в очите ти, когато вече са реалност.
- Можеш ли да бъдеш този, от когото се нуждая, когато дори аз самата не знам какво искам?
- Мога, защото ти си всичко, от което някога съм имал нужда. Просто го разбрах късно.
- А можеш ли да понесеш любовта ми и желанието ми да ти дам всичко, без да се уплашиш или да избягаш?
- Мога.
- Само толкова ли?
- Мога и повече да ти дам, за да ти докажа, че го заслужаваш.

А можеш ли да кажеш всичко това?
Не можеш.
Защото ти не съществуваш.

Няма коментари:

Публикуване на коментар