вторник, 15 март 2011 г.

Helloween в моята душа



Хелоуин – единственото време от годината, когато да си изрод, или поне да си преоблечен като такъв, не се счита за странно, отвратително или нещо от сорта. Та даже е и модерно… забавно и съвсем нормално.  Хелоуин – идеалното време от годината да покажеш на света какъв си всъщност, те и без това няма да разберат, нали е само маска, костюм, изкуствена поза за чуждия празник.
Тази вечер е Хелоуин, но само в моята душа. Тази вечер демоните излизат, за да изтанцуват ритуалния си танц, обсебващи и малкото незавладяни кътчета от душата ми. Тази вечер призраците и страховете скитат вред из болната ми душевност, сеят смут, паника, злокобна тишина навред, където не са успели да достигнат предишните хиляди пъти.
Тази нощ няма да се спи. Почти като всяка друга.
Тази нощ кошмари ще танцуват под клепачите ми.
Тази нощ не някой друг, а аз сама ще се плаша от себе си. Сама ще тичам по безкрайни трънливи поляни, ще се боря с извилите се вихрове в съзнанието ми, ще преплувам необятната шир на собствените си подсъзнателни притеснения, ще се огледам в помътнялото огледало на съвестта ми и ще пия от елексира, на който с едър шрифт е изписано „Изпий ме”, досущ като Алиса и разбира се – забравяйки мъничките буквички, мъдрещи се отдолу и гласящи „… за да не се събудиш никога повече”.  Какво пък – тази нощ ще е безкрайна – точно като бездната, зейнала в душата ми, като непрогледната мъгла и наслоилите се паяжини, замъглили сетивността ми за самата себе си. Какво пък?! Нали е Хелоуин, ако не сега – кога? Кога ще се отдаде друг шанс на собствените ми демони, предрешени като предпазливост, съмнение, безидейност да ме подтикнат към безкрайно лутане, безпътно и най-вече безплодно, към самоизтезания в нов стил – замаскирани като стария, добре познат на всички – човешки мазохизъм. Кога ли ще се предам доброволно на призраците от моето минало, които така добронамерено, разбира се в кавички, да ми напомнят, че старите прегрешения хвърлят дълги сенки, тези от настоящето вероятно не биха били тъй мили като тези от бъдещето - да си замълчат и да ми посочат с кокалест пръст замърсена, изпочупена надгробна плоча с моето име и разнебитен, неподдържан от никого гроб, не, те вероятно биха ми показали в любимото си криво огледало „чистата” истина за нещастното ми, обречено на морален, душевен и какъв ли още не провал, съществуване. Какво пък – кога, ако не сега страховете ми ще бъдат пуснати да си летят на воля, да ме плашат до смърт (или до събуждане) и да ми натякват за каквото съм скрила в най-дълбоките дебри на подсъзнанието си.
Тази нощ нищо не е такова, каквото изглежда. Или пък всичко е точно каквото изглежда, надявайки се да го приемат за маска,  да го подминат, за един миг да не го сочат с пръст, да не го обиждат, одумват и нагрубяват. Та ето я и моята мизерна душа, само по халат, излязла да погледа парада. Дали й е добре само тя си знае, нямам право да и се бъркам, щом така е намерила за добре. Веднъж в годината и тя е човек, като мен, като теб и твоята изтерзана душа. Бих ти предложила да ги запознаем, но дето се вика един Бог знае, ще си паснат ли и чии дяволи ще надвият. Не, хайде да не си мерим рогата, греховете и торбите с  лъжите. Можем вместо редовното „Трик или лакомство”, да перифразираме на „Истина или осмелявам се”, и без това всички днес са безумно храбри, безумно малодушни, безумно наивни или просто безумни.
Какво да ти кажа… в моята душа не само тази нощ е Хелоуин, така е почти всяка нощ. По-страшно е обаче, когато и дните започнат да наподобяват този стар келтски обичай. Тогава вероятно и аз ставам малко по-плашлива, та си скривам набързо опърпаната душица и чакам другия Хелоуин. Не за друго, ама да си я пазя на сигурно, иначе ще тръгне да скита и ще види, че и по-добри стопани има от мене, ще вземе да си тръгне и после кой ще ми отървава кожата от демоните и призраците, а?


31.10.2010

Няма коментари:

Публикуване на коментар