Ето! От шепите ми си вземи.. парченца разбити мечти – овъглени, изпепелени, натрошени.. но все пак мечти. Моите мечти.
Не ме гледай така смутено, не виждаш ли - сърцето ми още дими?!
Макар и по-леко ранено от мечтите, само обгоряло по краищата, оръфано, леко разпокъсано, но все още цяло, биещо, заблудено. Надежда ли е или какво, което му дава силата, защото честно казано - не зная..
Какво ли не бих дала, за да разбера..
Какво ли не бих дала, за да повярвам?!
Треперим аз и то, смълчани, заслушани в тишината и мелодията на собствената си безбрежна самота. Без предел, без граници. Без край.
Без теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар