Няма...

Няма да допусна да ми липсваш и миг повече.

Няма да допусна липсата ти да определя съществуването ми, дори да изглежда леко безсмислено в момента.

Няма да допусна властта, която си имал над мен, да застане на пътя на приятелството ни.

Няма да допусна да убиваш по частица от мен всеки път щом вдигна телефона.

Няма да допусна да потъпкваш усмивката ми с по-малко от дума.

Няма да допусна.. себе си до теб. Не защото не ти вярвам, защото не вярвам на себе си.

Няма да допусна любовта ми към теб да засенчи обичта ми към мен самата. Защото ти ще си тръгнеш от живота ми, рано или късно, но аз ще остана.

Няма сила, която да ме спре, ако реша да те пусна. Ще го направя, продължавайки все така безгранично да те обичам. Но ще приема, че това не е достатъчно. И това ще ми даде покой.

Надявам се.