сряда, 27 март 2013 г.

Late at night


Простираш ръце и знам, че искаш мен. Търсиш ме.

Но аз сама не се намирам. Не съм там, където бях. Не съм тази, която бях.
А ти просто не знаеш коя съм сега?
И как ще знаеш..
Протягаш се да ме докоснеш и само миг след това рязко дръпваш ръката си. Неизказаното остава във въздуха.
Висящи думи и висящи чувства.
Тънката нишка на разстоянието те разделя бавно от мен. Осъзнаваш го постепенно, секунда след секунда. Изтичат.
Чувам въздишката ти, безкрайно дълбока. Увисва и тя във въздуха. Бавно се разтваря.
Притваряш очи. Надяваш се моят образ да те посрещне на прага.
Знаеш какво бих казала. Знам, че би ме прегърнал.
Но мен ме няма. Също както и теб.
Свивам се в ъгъла и опирам глава на стената.
Отпускаш рамене. Примирен.
Не съм там. Не си тук.
Късно е.
Лека нощ...

Няма коментари:

Публикуване на коментар