неделя, 10 март 2013 г.

Искам душата ти..




-                        -      Искам да изпуша душата ти. – беше й казал веднъж.. преди.
Искам да ти се насладя изцяло. Първо ще обгърна душата ти с най-нежните, най-ароматните листенца тютюн, ще я докосвам прецизно, с много любов и ще я пристегна леко, все така деликатно, с нищо не бих искал да я нараня.После ще я дооформя, но много внимателно, не ми се иска да разваля естествения й вид.
Ще я запаля. Ще си дръпна рязко и дълбоко, за да се поразпали, а и да подразни сетивата ми.
А после ще дръпна отново, за да те усетя. Искам да изпуша душата ти, за да те почувствам с всяка своя фибра, да усетя, че си вътре в мен и си ми нужна, колкото и въздуха, който дишам.
После ще се облегна назад и ще те съзерцавам. Ще се възхищавам на пламъците, на неимоверно красивия начин, по който изгаря всяка частица от теб. Ще си дръпна отново и отново, и отново.. Докато ми се завие свят. Ще изпуша душата ти със страстта, нужна ми да живея. Ще те вдишвам все по-дълбоко, отново и отново. И когато най-после издишам – пак ще си ти, пак ще е твоя душата ти, но няма да е същата. Ти няма да си същата след мен.


Тогава го намираше за невероятно красиво, романтично и уникално като идея. А сега й се струваше по-скоро като възможно най-бруталният и опустошителен начин да бъде изконсумирана. Струваше й се като признание за неописуемо дълбоките му чувство, за страстта му към нея, за любовта му. А в крайна сметка чак сега осъзнаваше колко егоистични са били подбудите му и колко разрушителни биха могли да бъдат страстите му. Но за едно несъмнено бе прав – тя не беше същата след него. Друга беше. Но не обезателно по-лоша, просто помъдряла, една или много идеи по-истинска, по-безстрашна, смела в желанията си. Тя знаеше, че ще оцелее, каквото и да я връхлети, колкото и непредвидено и опустошително да е. Тя беше оцеляла след него. Може да оцелее след всичко и всеки, дори душата и да бъдеше разбита, ограбена, изконсумирана, все тая. Беше нейна, никой не можеше да й я отнеме, също както и никой не би могъл да я разбере, да я почувства напълно.
Никога.
Тя беше приела това.
И дори го намираше за очарователно.
Та защо някой би обичал друго човешко същество, ако го разбираше напълно и изцяло; ако се беше докоснал до всяка негова мисъл, всяка идея, спомен, чувство? Ако ги беше усетил дори за миг? Защо някой би обичал, ако знае всичко, разбира всичко и няма какво повече да му бъде разкрито? Защо някой би обичал другия, ако няма от какво да се притеснява, от какво да се страхува, в какво да е несигурен? Защо някой би обичал друг, ако той просто няма какво да му даде и с какво да го изненада?..
Защо някой би я обичал, ако можеше да чете душата й като книга?..

Няма коментари:

Публикуване на коментар