Всеки път, когато замълча...

Всеки път, когато замълча, се питам как успя да ме намериш; как аз успях да те намеря сред тълпата.

Всеки път, когато замълча, се питам с какво успях да те спечеля; а ти с какво ме спечели.

Всеки път, когато замълча, се вглеждам в очите ти и там виждам света… моя свят, целия ми свят от различна гледна точка.

Всеки път, когато замълча, се питам какво виждаш в моите очи сега. Защото…

Всеки път, когато замълча, всъщност казвам без глас, че не мога без теб или по-скоро мога, но не искам да се налага. Но…

Всеки път, когато замълча, всъщност се питам искаш ли ме до теб. Въпреки че…

Всеки път, когато замълча, сгушена в ръцете ти, се заслушвам в ритъма на сърцето ти и знам, че тук ми е мястото точно сега, моето място.

Всеки път, когато замълча, се замислям какво съм направила днес за теб, за да знаеш, че тук, до мен, има място за теб.

Всеки път, когато замълча, се замислям за думите, казани и неизказани, за мислите, споделени или не, за болките, страховете, тревогите, мечтите… ни.

Всеки път, когато замълча, се чудя успях ли да ти покажа днес, че денят ми е по-хубав, когато си до мен; че се радвам, че е така; че се надявам още дълго това да не се промени.

Всеки път, когато замълча, мислено прехвърлям всеки момент с теб, опитвайки се да си припомня как стигнахме до тук; опитвайки се да намеря доказателство, че съм те заслужила; опитвайки се сама на себе си да докажа, че няма нищо нередно в това да съм щастлива за момент… или повече.

Всеки път, когато замълча, се питам за какво ли мислиш сега, мислиш ли изобщо, нужно ли е. Hима спокойствието не е достатъчно?

Всеки път, когато замълча, се опитвам да намеря правилните думи, за да ти кажа, че си един от най-стойностните хора, които познавам; един от хората, от които съм научила много; човек, с когото съм преживяла достатъчно, за да знам, че с теб съм по-добър човек.

Всеки път, когато замълча, мислено се радвам, защото нали истинското приятелство между двама души идва, когато мълчанието помежду им стане приятно. А за къде сме тръгнали, ако не сме преди всичко приятели?

Всеки път, когато замълча, се опитвам да ти кажа и без думи, че независимо колко си далеч понякога, винаги си близо до мен, мога да те усетя и понякога сякаш, ако се протегна – ще мога да те докосна с връхчетата на пръстите си.

Всеки път, когато замълча, се заглеждам в пръстите ни – преплетени и си мисля колко неща по-хубави от това съм виждала. А именно – твърде малко.

Всеки път, когато замълча, не искам никога повече да изричам и дума, не искам да помръдвам дори веднъж, дъх не искам да си поема. Нищо не искам да се променя.

Всеки път, когато замълча, осъзнавам колко незначителни, бледи, не достатъчно изразителни са думите, колко малко мога да ти кажа с тях всъщност, а колко много бих искала.

Всеки път, когато замълча, за миг си мисля за теб, дори в най-напрегнатите дни, дори когато не ми остава време да ти пиша или да те чуя.

Всеки път, когато замълча, безгласно ти казвам, че не искам да си тръгваш, макар да знам, че е неизбежно…  за да се върнеш.

Всеки път, когато замълча, знам, че не искам да си тръгвам, не искам да пускам ръката ти, не искам да те оставям отново, но знам и че понякога така е най-добре.

Всеки път, когато замълча, наум си повтарям, че скоро ще се върна; че скоро ще се върнеш при мен.

Всеки път, когато замълча, искам да знаеш, че те искам, че те обичам, че имам нужда от теб. И че не искам това да се променя, макар да знам, че не е мой изборът.

Всеки път, когато замълча…

Всеки път…

Така че не ми се сърди, когато мълча. Не е защото нямам какво да кажа.

А вярвам, че ти това вече го знаеш…

Но това не ми пречи пак да ти го кажа: Всеки път, когато замълча, съм щастлива!