четвъртък, 14 април 2011 г.

Едно трагично откровение



Безцветна.
Безпътна.
Безпризорна.
Непонятна.
Ще ме оставиш ли да вярвам, че път за мен не съществува?
Безцелно скитаща се. Непозната. Непримирима.
Необятна.
Такава съм била. Съм. Или ще бъда. Не можеш да знаеш. Аз самата не знам. Но и не ме интересува.
Ще избягам! .. Ако понечиш да ме разгадаеш. Ще изчезна, ще се разтворя в тишината, тъмнината, пустотата на града. В нощта. Или през деня. Без да забележиш.

Неуловима. Ще усетиш дъха ми по кожата си, аромата ми по устните си и допира ми по цялото си тяло. Присъствието ми в съзнанието ти.
Но ще ме забравиш.
А цялото ти същество ще пулсира от неистова жажда. За мен. Без да го знаеш, разбира се.
Ще си като болен. Непрестанно, маниакално търсещ. Обсебен. Абстиниращо неспокоен. Лутащ се. Молещ и надяващ се. Насън.
Ще съм загадка. Пъзел. Незнайна награда.
Ще ме достигаш и същевременно ще ме губиш от поглед. Ще се дразниш и няма да намираш покой. Нито пък мен. Ще ме имаш. Но не и този път.
Ще ме искаш, знаейки, че за теб не съществувам.
Ще се тормозиш, ще те измъчвам.

Неуморима. Ще се промъквам в съня ти. Ще те будя и ще те унасям. Ще те галя и ще те разкъсвам.  Ще раздирам съзнанието ти. Само наум.

Неразбрана. Ще те предизвиквам. Ще ти опонирам. Ще разчленявам доводите ти, ще прекъсвам и умъртвявам създежнията. Ще те обърквам.

Недостижима. Ще ме докосваш с трепет, но ще те боли. А душата ми прашна, кална, жалка и употребена ще те плаши до смърт. Но и ще те привлича със същата сила. Поругана, дефектна, разпиляна, тлееща. Ще  падне в краката ти разголена, изтощена, осакатена, жигосана. Във вените ми ще тече ту лениво, ту бясно отровена кръв. Ще те гледам невиждащо, чакайки уместният страх да отстъпи място на перманентното отвращение.

Душата ми е гнила, проядена, натрошена, зле скроена, разпиляна, поразена от незнайно проклятие,  ненужна, гаснеща, разлагаща се, чезнеща, фалшива и отхвърлена, полу-прозрачна, меко казано неугледна. Презряна. Ограбена. Осквернена. Погубена. Изтощена. Разчленена. До основи срината. Унищожена. Избягала и изстрадала. Онеправдана може би. Заслепена и упоена. Задимена. Опърпана, разхвърляна. Захвърлена, отритната. Измършавяла, намачкана. Неподвластна, но пропаднала.  Проклета. Проядена. Пристрастена.

Но това е тайна! Ти не го знаеш. Не го виждаш. Неясно и невидимо е за теб. Замъглено.
Виждаш само мен! Или поне това, което си представяш, че съм аз. Самозалъгваш се. Но..

Ти си лъжец. Както и аз.
Аз съм излъгана. Както и ти.
Ние сме Лъжа. Както и всичко останало.

Ще ми покажеш ли пътя?
(1. 0.  20.. и някой друг живот)

Няма коментари:

Публикуване на коментар