сряда, 20 април 2011 г.

Лицето в огледалото



It don't matter what you see.
I know I could never be
someone that'll look like you.
It don't matter what you say
.
I know I could never fake someone that could sound
like you.


Огледало. Кристален образ. Моят образ. Гладко и нежно. Плъзгам пръсти и осъзнавам, че шептя… Приказка.
Не те виждам. Няма отражение в огледалото. Лицето ти просто липсва. Ти липсваш. Всичко ми липсва.
Не те чувам. Няма глас. Тихо е. Тази тишина ме влудява. От тази тишина ме боли… всичко. Боли вътре в мен.
Мислиш ли, че съм красива днес? Излъжи ме, за да ти повярвам. За да си отиде тишината. И болката. И истината.
Позволи ми да блестя със свое сияние, както никога досега. Позволи ми, а после скри слънцето и аз останах сама. Позволи ми, а после ми забрани да дишам, за да не разваля мига.
Знам, че те няма. Искам да кажа, че не ми липсваш. Не мога. Значи ми пука. А може би не искам. Знам ли какво всъщност търся?
Търся светлината, търся образ, търся подобие, търся истина.
Не разбирам. Не усещам. Не искам. Писнало ми е да повтарям „не”. Ще започна да говоря с някого другиго, за да е всичко поне малко по-чисто.
Спри да пееш. Не помниш текста, не помниш мелодията. Не помниш мен.
Говори ми. Не искам да те слушам. Не искам теб. Имам нужда от това.
Замълчи! Мразя тишината, но теб мразя повече. Заради всичко, което не си. И си. И че те няма, а те искам.
Докосни ме. Посипи косата ми със сняг и бягай. Ще те настигна. Ще бягам след теб. Ще спра и ще остана там, защото това е моето място. Аз принадлежа. Не на теб.
Мисли. Представи си какво би било, ако… Няма „ако” – има само тишина. Мразя я. Мразя и факта, че ми липсваш.
Способен ли си да видиш? Погледни. Напред. Всичко е там, но теб те няма. Мен също. Има ли значение тогава?
Не скачай. Ще скоча преди теб. Ти остани. Искам да съм сама този път. Искам да летя.
Освободи ме. Не искам да мисля повече. Нямам сила. Нямам разсъдък. Няма перспектива.
Ще има ли утре? Вчера едва мина. Днес ще дойде. Някой ден. Ще почакам. Тук, седнала на този камък. Студено е. Добре ми е. Вали сняг. Няма да се скрия. Обичам го.
Искам дъжд. Искам да отмие срама, болката, тъгата. Сърцето ми ще се размие от пороя и нещастно ще изтече в канала. Забрави.
Спомни си. Представи си мен и теб. Сега се махни. Пречиш ми да дишам. Искам друг свят. Без теб. И без мен.
Ще рисувам. Нарисувай ме. Никой не го е правил. Ти също. Отиде си.
Трябвам ти. За да разбереш за какво говоря. Слушаш ли? Не чувам.
Кристален образ. Натрошени спомени. Събери ги. Аз ще ги изхвърля.
Не мога да те видя. Няма те. Мечтая за теб. Криеш се и бягаш. Искам те.
Не мога да те чуя. Мълчиш, а аз мечтая как ми говориш. Успокоява ме.


21.12.20..

Няма коментари:

Публикуване на коментар